|
Понятието
СИНЕ ФАНТОМ съществува от 1985, когато започва издаването на самиздатското
списание СИНЕ ФАНТОМ, с главен редактор Игор Алейников. През 1987 в Москва
се провежда първият фестивал на независимото кино СИНЕ ФАНТОМ ФЕСТ, а
вторият - през 1989 в Ленинград, в Дома на киното.
КЛУБЪТ СИНЕ ФАНТОМ се появява през ноември 1995 в Московския музей на
киното. Негов структурен принцип става показването на аудиовизуални произведения
на изкуството (пълнометражни и късометражни филми, видеоарт, кинопърформанси,
нет-арт) и обсъждане на произведенията на авторите с публиката. По време
на съществуването на клуба са показани повече от 100 програми. Те са представени
от известни автори и деятели на културата и изкуството като Андрей Хржановский,
Наум Клейман, Александър Зелдович, Александър Котт, Пьотр Поспелов, Иван
Максимов, Александър Петров, Ларри Кюба, Борис Леман, Йосиф Бакщейн и
др.
През 1997, 1998, 1999 клубът провежда 3 фестивала СИНЕ ФАНТОМ ФЕСТ. Програмите
на клуба са демонстрирани в различни страни по света в рамките на фестивали
или спецпрограми, в това число на Московския международен кинофестивал,
в Линкълн Център, Ню Йорк, в рамките на Фестивала на руското кино; на
Форума на руското кино в Грац; на фестивала "Неофициална Москва",
на фестивалите ДАХ в Киев, във Вашингтон в рамките на турне-програма в
12 американски града, в музеите на киното във Франкфурт, Амстердам, в
университети в Европа и Америка.
Основно внимание в клуба се отделя на експериментални произведения, които
не са част от масовата култура, и на обсъждането на показваните програми
като форма на съществуване на критическата мисъл. Всички дискусии се документират
и остават на съхранение в архива на клуба. През 2000 година Клуб СИНЕ
ФАНТОМ прекратява временно своята дейност.
През май 2002 година клубът възобновява съществуването си с няколко премиерни
прожекции в Музея на киното в Москва: "Народен сериал" на Борис
Юхананов, "Най-голямото кюфте в света" на Олег Мавроматти, "Убити
от мълния" на Евгений Юфит и "Иван Глупака" на Александър
Дулерайн.
Учредители
на СИНЕ ФАНТОМ
Глеб Алейников
Роден в Грозни, 1966. Живее и работи в Москва. Кинорежисьор, продуцент.
Участник и призьор на международни кинофестивали. Един от основателите
на движението Паралелно кино. Автор на повече от 20 кратки и пълнометражни
филма: "Трактористи 2", "Америга", "Дзенбоксинг".
Борис Юхананов Роден в Москва, 1957. Завършва Воронежки театрален институт
и ГИТИС. През 1984 създава първата независима театрална група "Таерър-театър".
Основоположник на теорията на "Бавното видео". 1988 създава
и ръководи Работилницата за индивидуална режисура, понастоящем част от
Руската театрална академия. Режисира спектаклите "Марат-Сад",
"Фауст", "Недорасъл", "Слънчогледи".
Андрей Силвестров
Роден в Москва, 1972. Режисьор. Автор на повече от 15 кино и видеофилма,
показвани на фестивали и спецпрограми в Москва, Киев, Виена, Берлин, Ню
Йорк, Мадрид, Лондон, Брюксел, Санкт Петербург и др.
Александър
Дулерайн Роден в Грозни, 1966. Живее и работи в Москва. Завършил Студио
за индивидуална режисура. 1995 специализира в Нюйоркската кино академия.
Театрален и кинорежисьор, продуцент. Автор на филма "Иван Глупака".
Олег Хайбуллин
Роден 1966 в гр. Салават. Живее и работи в Москва. Режисьор и продуцент
в киното, театъра и телевизията. От 1989 преминава обучение и участва
в проектите на Студио за индивидуална режисура.
Даниил Лебедев
Роден 1974 в гр. Фрунзе. Художник, дизайнер, един от основателите на арт
групата "Синя Супа" (Bluesoup). Участник и призьор на няколко
европейски фестивала и изложби за видео и нови технологии.
Инна Колосовa
Родена в Киев, 1968. Живее и работи в Москва. Завършила е Факултета за
математика и кибернетика при Московския държавен университет и Студио
за индивидуална режисура. Театрален и кинорежисьор, изявява се и като
актриса. Изпълнява главната роля във филма "Иван Глупака".
Олга Столповская
Родена 1969 в Москва. Театрален и кинорежисьор, сценарист, актьор. През
1986 завършва Московския колеж по изкуствата, 1997 се дипломира в Студио
за индивидуална режисура (понастоящем част от Руската театрална академия)
при професор Борис Юхананов. Изявява се като актриса в Студио за индивидуална
режисура. Автор на филмите "Процесът против Брунер", "Абонати"
и др.
Димитри Троицки
Роден 1971 в Москва. Театрален и кинорежисьор, продуцент. 1992 завършва
Московския държавен университет "Ломоносов", 1997 се дипломира
в Студио за индивидуална режисура. 1991 организира група "Му-зей",
която има около 50 реализирани пърформанса и арт акции. Един от основателите
на Клуб СИНЕ ФАНТОМ и агенция "Хорошие фильмы".
Олга Лялина
Родена в Москва, 1971. Завършва Факултета по журналистика към Московския
държавен университет. Критик, куратор на кино и видeoпроекти, нет-артист.
Професор в Щутгартската академия. Живее и работи в Германия.
Евгений Юфит
Роден 1961 в Ленинград. От 1982 се занимава с живопис и постановъчна фотография.
През 1984 организира независимо киностудио МЖАЛАЛАФИЛЬМ, обединяващо художници,
писатели и кинорежисьори, симпатизиращи на радикалния кинематографски
експеримент. Неговите филми са показвани на водещи международни кинофестивали
и стават класически за Петербургската експериментална кино школа. Основател
на направлението "Некрореализъм".
Евгений Кондратиев
Роден в Рябинск, 1959. Кинорежисьор. От 1984 до 1987 е участник в създадената
от некрореалистите група МЖАЛАЛАФИЛЬМ. Режисьор на повече от 20 филма.
От 1996 живее и работи в Берлин.
ПАРАЛЕЛНО КИНО
ТРАКТОРИ
1987, 10'
Реж.: Игор Алейников, Глеб Алейников
Програмна творба за братя Алейникови, повлияна от теориите за края на
киното. Структурата на филма се разтваря в магията на чистото, "пустото"
или отсъстващо кино- изображение, в което неопределено просветва силуетът
на разкопаващ земята трактор.
ЕМА ЦУНЦ
1998, 15'
Реж.: Олег Хайбулин
"Ема Цунц" е фантасмагорична история, стилизирана в посткафкиански
стил.
СЪДБА
, 1998, 15'
Реж: Андрей Силвестров
Ярък пример за интелектуален алко-филм.
ТРАКТОРИСТИ 2
1992, 92'
Реж.: Игор Алейников, Глеб Алейников
В ролите: Борис Юхананов, Лариса Бородина, Евгений Юфит, Евгений Кондратиев,
Анатолий Кузнецов, Александр Дулерайн, Глеб Олейников
Сценарий: Глеб Алейников, Рената Литвинова
Първият руски римейк, в основата на който е филмът "Трактористи"
(1939).
Комичните ситуации във филма са базирани на абсурдизмите в бързо изменящата
се ситуация в Русия в началото на 90-те. Постмодернистка ирония, използваща
патоса на комунистическите пропагандни филми от времето на Сталинизма
в контекста на новото време, което рисува черни мустаци върху наивното
лице на романтичните заблуждения на 30-те.
ИВАН ГЛУПАКА
2001, 81',
Реж.: Александър Дулерайн, Сергей Корягин
В ролите: Инна Колосова, Сергей Корягин, Борис Юхананов, Глеб Алейников,
Олга Столповская
Младият Иван се връща в своя роден град Запределен и по пътя за малко
не прегазва младо момиче. Опитвайки се да й помогне, Иван разбира, че
тя е избягала от клиниката на лудия доктор Страус. "Иванн Глупака"
e филм не просто интересен или завладяващ. Това е филм на новото поколение,
с нов стил на игра, ярки цветове, необичайни герои и ситуации.
АМЕРИГА, 1990-1997, 55'
Реж.: Игор Алейников, Глеб Алейников
Последният съвместен филм на Глеб и Игор Алейникови преди смъртта на Игор.
Историята на двама тайни агенти, изпълняващи особено важни задачи в различни
градове и страни. В течение на действието става ясно, че един от агентите
е посланик на друга цивилизация.
ЖЕСТОКА
МЪЖКА БОЛЕСТ
1987, 10'
Реж.: Игор Алейников, Глеб Алейников
Едно от най-мрачните произведения на братя Алейникови.
Разхождащ се в пустотата мъртвец и насилник-хомосексуалист. Парадоксално
съчетание на игрални епизоди и кинохроники, спасявайки зрителя от тежки
преживявания чрез силата на своята неизменна ирония.
ТУК Е БИЛ НЯКОЙ
1989, 42'
Реж.: Игор Алейников, Глеб Алейников
Кракът залепва за асфалта, следата се втвърдява и безкрайният Космос вече
знае, че тук е бил някой.
ГОВОРЯТ
ЧЛЕНОВЕ НА ОБЩЕСТВО ЧАПАЕВ
1987, 10'
Реж.: Игор Алейников, Глеб Алейников
Най-интернационалната лента на паралелното кино, създадена в епохата на
кризиса на имперската логика.
ЧЕТИРИ
ПРЕДМЕТА
1998, 10'
Реж.: А. Дулерайн, Ян Раух
Четири философски новели.
ЖЕЛАНИЕ
ДА ГЛЕДАШ ФИЛМ НА ФАСДБИНДЕР
1998, 22'
Специална награда на Хамбургския фестивал за късометражни филми, 1999.
Реж.: Александър Дулерайн, Сергей Корягин
Постмодерна рефлексия върху творчеството на Фасбиндер.
ДА СЕДИШ В ШКАФА
2001, 23'
Реж.: Таня Деткина
Специална награда на журито на късометражния филмов фестивал в Оберхаузен,
2001
За това как двама младежи, скрити в шкафа, са принудени да наблюдават
един чaс от "другия" живот на своите родители, за което впоследствие
естествено съжаляват.
ФИЛМ-ЩАСТИЕ
2001, 19'
Реж. Григорий Диккерт, Лена Кабанкова
Развеждайки зрителя в лабиринт от сензационни открития, разкриващи тайните
на психо-програмирането и управлението на поведението на човека, авторите
разкриват единствената цел на това пътешествие - да бъдеш щастлив.
РОДНА РЕЧ
2001, 10'
Реж.: Олга Столповская
Лингвистичен мета-екшън.
АБОНАТИ
2000, 11'
Реж.: Олга Столповская
Te искаха да излетят, но не успяха, всички те са абонати. Историята е
деконструкция на мечтата за ПОЛЕТ. Деконструкцията е стил на живот за
героите на филма. Те пристигнаха на летището, наречено "Терминал",
но не отлетяха и не отидоха никъде. Мечтата ще си остане мечта.
ПРОЦЕСЪТ СРЕЩУ БРУНЕР
1998, 11'
Реж: Олга Столповская, Дмитрий Троицкий
Художникът срещу арт-мафията. Историята на художника, нарисувал зелен
знак на долара върху картина на Казимир Малевич. Историята е базирана
на реалната артистична акция на Александър Бренер, известен московски
радикален художник, който рисува през 1997 със спрей знака на долара върху
картината на Малевич "Бял кръст", притежание на Стедлик Музей,
Амстердам. Откъси от реалния съдебен процес са използвани в сценария на
филма.
ПО-ДОБРЕ
ПОРНО, ОТКОЛКОТО НИКОГА (компилация от 3 филма):
Сексуалните "грижи" на мъже и жени, представени чрез документални
снимки и "недокументални" разговори.
ВСИЧКИ ЖЕНИ СА ТЪПИ ГЪСКИ
2001, 20 '
Реж.: Андрей Силвестров, Павел Лабазов
ВСИЧКИ МЪЖЕ СА СВИНЕ
2001, 15 ', DV
Реж.: Надежда Бакурадзе
ЛИАНА ОНЛАЙН LIANA ONLINE
2001, 21'
Реж.: Владимир Дудченко
ОДА
2002, 34'
Реж.: Виктор Алимпиев, Мариан Жунин
Филм с участието на Йосиф Бакщейн, получил специалната награда за експериментален
филм на московския кинофестивал СТИК. Всичко е бяло и всичко е красиво.
Така и трябва.
ШЕЙТАН
2002, 17'
Реж.: Андрей Силвестров
Мистико-алкохолен трилър за сексуалните паранормални явления, проявяващи
се в дни на усилена религиозна активност.
ПРОСТИ ИСТОРИИ
1998, 50'
Реж.: Владимир Левашов и Андрей Силвестров
Всеки кадър от филма представлява поглед през очите на различни представители
на Московската бохема - Андрей Манастирский, Юрий Лейдерман, Герман Виноградов,
Антон Смирнский, Глеб Алейников и др.
ПРОГРАМА НА ГРУПАТА "СИНЯ СУПА" (Москва)
1996-200, 30'
Артистично обединение на художници и дизайнери, създаващи преди всичко
минималистични анимационни филми, чието неминуемо архитипично въздействие
е базирано на знакови асоциативни връзки. Един от основателите на групата
е Даниил Лебедев.
Въпреки логиката, морфологията или просто фонетиката, терминът НЕКРОРЕАЛИЗЪМ
определено няма никакво отношение към "некроманията", а
още по-малко към "некрофилията".
С този термин е прието да се обозначава културна традиция (или естетическа
практика), възникнала в Ленинград в началото на 80-те.
За баща на некрореализма заслужено се счита Евгений Юфит. Първите художествени
произведения, изпълнени в традицията на некрореализма, стават киноснимките,
които не изобразяват трудовите делници на работниците в моргата, погребения
или актове на разчленяване на трупове, а спонтанните (първоначално) пърформанси
на група млади художници, безкрайни комични имитации на побоища, убийства
и гонитби на фона на лаещи кучета, запустели строежи, във вагоните на
междуградските електрички и даже в обитаеми дворове и входове.
Първите безсъзнателни художествени жестове на некрореалистите скоро стават
осъзната художествена практика; любителските снимки на Юфит слагат начало
на традицията на паралелното кино; за пръв път се произнася терминът "некрореализъм"
и завинаги се утвърждава като ново естетическо направление, появяват се
"некрореалистически" живописни платна, провеждат се няколко
театрализирани "некропредставления" на сцената на "Поп-механика"
на Сергей Куряхин. В началото на 90-те Владимир Кустов разработва принципите
на "некростатиката" и "некродинамиката" и става първият
сериозен теоретик на некрореализма. Остава да отговорим на закономерния
въпрос: защо все пак "Некрореализъм"? Доколко е оправдано такова
самоназоваване на група художници?
Петербургският критик Виктор Мазин отговаря на този въпрос по следния
начин:
"Обект на естетическото описание на некропрактиките се оказват условията,
в които съществува човек, задължително намиращ се на прага на смъртта
и задължително демонстриращ патологията на смесените действия."
Артистичното внимание на некрореалистите е съсредоточено върху патологичното
поведение на човека, вече обречен на смърт. Но какво пък - смъртта е нещо
повече от обективна реалност, която ни е дадена, впрочем не в усещанията,
а в предчувствията.
ТАТКО,
ДЯДО МРАЗ УМРЯ!
1991, 81'
Реж: Евгений Юфит
Гран-при на Международния филмов фестивал в Римини, 1992.
Новогодишният дядо се превръща във фантом, а неговият подарък става катализатор
на смъртта. Учен-биолог решава да се посвети на научни опити, като се
уединява в село, населено от старци. Всеки един от жителите е обладан
от маниакални мистични идеи, поради които те се стремят насилствено да
попълнят редовете си с нови членове, като деформират психиката им, въвличайки
ги в различни садо-мазохистични действия.
ПРОГРАМА НЕКРОРЕАЛИЗЪМ (3 филма)
ДЪРВОСЕКАЧИ
1984, 15'
Реж.: Евгений Юфит
САНИТАРИ ОТ ОТВЪДНОТО
1984, 16'
Реж.: Евгений Юфит
МЕЧТИ
1985, 16'
Реж.: Евгений Кондратиев
Направлението
МОСКОВСКО РАДИКАЛНО КИНО
се свързва преди всичко с филмите на кинообединение "Супернова",
основано на 8 март 1995, няколко месеца преди възникването на датската
"Dogma 95" (на която често е оприличавано) и съответно я изпреварва
естетически, идеологически и формално, прекрачвайки в киното всички рамки
на позволено и непозволено.
"Супернова" е основана от Олег Мавроматти, който освен в киното
се изявява и като художник-акционист и е съществена фигура за московското
радикално изкуство, чиито принципи и идеология са имплантирани във филмите,
създадени в рамките на кинообединението. Той е създател и на уникалния
принцип на "управляемата импровизация", според който са режисирани
повечето от филмите на "Супернова", както и на специфични принципи
в операторската работа, създаващи усещането за документалност. В стилистиката
на киноезика са използвани прийоми на "траш" и "хорор"
филмите, пречупени през призмата на руската визуална култура.
Московският радикализъм е движение от 90-те години на двадесети век в
изкуството и литературата, бурно реагиращо на политико-социалните изменения
в Русия през този период. Най-често изразно средство за всички негови
членове са артистичните акции и пърформанси. Негови представители са Олег
Кулик, Анатолий Осмоловски, Александър Бренер, Олег Мавроматти, Димитрий
Пименов, Альона Мартинова, Император Вава, Света Баскова, групите ЕТИ
и "Нецезиудик".
Програмна за движението става акцията "ХУЙ" на Анатолий Осмоловски,
в която участниците лягат на Червения площад, изписвайки с телата си думата
"хуй". Придобили широка международна известност са и "Човекът-куче"
на Олег Кулик, акцията на Александър Бренер, в която той рисува знака
на долара върху картината на Малевич "Бял кръст на бял фон"
(на нея е посветен филмът "Процесът срещу Брунер"), акцията
"Не вярвай на очите си" на Олег Мавроматти и др. От 1997 до
2000 г. излиза списанието "РАДЕК", печатен орган на московското
радикално изкуство.
ЗЕЛЕНОТО
СЛОНЧЕ
1999, 95'
Реж.: Светлана Баскова
Първа награда на Дебоширфилм, Санкт Петербург 2002; Първа награда на московския
кинофестивал СТИК, Втора награда на Хелзинкския филмов фестивал 2001,
Първа награда на Фестивала на киноразпространителите, Париж 1999.
В ролите: Владимир Епифанцев, Сергей Пахомов, Александър Маслаев, Анатолий
Осмоловски
Всичките радости на смъртта в най-мръсния филм на хилядолетието - за това
"как лошо е да се живее в клетка, как лошо е проклетата храна да
я ядеш, а най-лошо му е на зеленото слонче". Задух и клаустрофобия,
сляпа любов в неволята на глухите стени на изолатора (източник на вечни
наслаждения), зов от маргиналните съзвездия, рецепта за героизъм и бягство
от реалността.
СВЕТЛАНА БАСКОВА е московски кинорежисьор и художник, който работи в областта
на пърформанса и живописта. Прави филмовия си дебют през 1998 с филма
"Кокки, бягащият доктор". Член на кинообединение "Супернова".
Идеите й са повлияни от ситуационизма и радикалния феминизъм. Във филмите
й героите са преди всичко мъже, дегенериращи с течение на действието до
безмозъчно състояние, в което действията им са подчинени на елементарни
мускулни съкращения.
ПЛЪХОВЕТЕ НАПУСКАТ МАГАЗИНА
2001, 51'
Реж.: Олег Мавроматти
С участието на Явор Костов и неговата камера
Филм за последните минути от живота на художник - имигрант в Ню Йорк,
през септември 2001. Заснет по принципа на управляемата импровизация,
с камера, документираща действията на актьора в продължение на 50 мин,
без монтаж, което е сериозно изпитание за сетивата дори и на подготвения
зрител.
ОЛЕГ МАВРОМАТТИ
e московски кинорежисьор и художник-акционист, ярък представител на московското
радикално изкуство, основател на кинообединението "Супернова"
(1995). Автор на 7 пълнометражни филма и множество късометражни, създадени
на принципа на управляемата импровизация. Основател на артистичната акционистка
група "Секта на абсолютната любов" (1995-1999), която има за
цел да преодолее ситуацията на постмодернизма, по пътя на поглъщането
й от "ситуацията на абсолютната любов". Член на групата "Нецезиудик"
заедно с А. Бренер, А. Осмоловски, Д. Пиемнов (1993-1995), член на групата
ЕТИ (Експроприация на териториятя на изкуството - 1989), заедно с А. Осмоловски,
Д. Пиемнов, А. Обухова, Григорий Гусаров, един от онователите на московския
филмов фестивал СТИК. Олег Мавроматти живее и работи в София от три години,
където създава филмa "Най-голямто кюфте в света".
ПРОГРАМА НА ГРУПАТА ЗАИБИ (За Анонимно И Безплатно Изкуство), Москва
1998-2001, 30'
Тази група от художници, преднамерено скриващи своите имена, още с абревиатурата,
която ги обозначава, заявява своите нон-комформистки идеи, намерили реализацията
си във видео филми, които изтриват границата между изкуството и скучния
живот на "ежедневните" хора. Една от най-старите артистични
московски групи от деветдесетте, възникнала като част от московския радикализъм
и по-специално групата ЕТИ- Експроприация на Териториятa на Изкуството
от1989.
ПЧЕЛИН
2001, 85'
филм на група НОМ
Злобна и невероятно смешна пародия на хорор филмите за развъдник на пчели-убийци.
НОМ е култова пънк група, която чрез работата си в различни области на
изкуството въвлича зрителя в безкраен психоделически карнавал. Довличайки
жертвата си до "ръба на нормалните възприятия", НОМ показва
шизoфреничните перспективи пред съзнанието й, след като "падне от
ръба".
ОТ СИБИР
С ЛЮБОВ
Под това наименование са обединени филми, създадени в Москва, Новосибирск
и Екатеринбург през 2002-2003 година от художници и кинорежисьори, които
репрезентират в силно ироничен тон визуалните и етнографски клишета за
Сибир и Русия, и до голяма степен са рефлексия на московския радикализъм.
Част от филмите са формално изведени като самостоятелни форми на видеоизкуството,
документиращи артистични акции и пърформанси, а други са кинопародии на
съвременния руски комерсиален мейнстрийм.
Намирайки уникален и остроумен способ за излизане от културната и географска
изолация, новосибирските художници в момента са реални поп-фигури на съвременното
изкуство и се ползват с изключителен успех извън страната. Най-ярки представители
са В. Мизин, А. Шабуров, Д. Булнигин (директор на ежегодния фестивал на
Свръх-кратките филми ESF (Новосибирск), К. Скотников.
ВЯЧЕСЛАВ
МИЗИН е роден 1962 в Новосибирск, където живее и работи. Завършва
Новосибирския строителен институт. Бивш "хартиен" архитект и
художник неоекспресионист. След като претърпява операция на белия дроб
(1993), особено внимание обръща на човешките и животинските тела и техните
части, като използва този материал за работа. Пропагандира художествено-слабоумни
и дегенеративни арт решения и идеи (т.нар. арт-дебилки). Често е пиян
и нагъл.
АЛЕКСАНДЪР
ШАБУРОВ
Роден 1965 в гр. Берьозовск, Свердловска област. 1986-1990 година работи
като фотограф в областната съдебна морга и като реставратор в историко-краеведчески
музей. Понастоящем живее и работи в Москва. Художник, актьор, сценарист,
писател. Станал известен с проектите си "Лечение и протезиране на
зъбите", за който получава финансиране от фондация "Джордж Сорос"
за да излекува зъбите си, "Руският Буда", "Моята красота
ще спаси света". Ярък представител на Сибирската радикална арт-клоунада.
Работи в областта на интелектуалния мини-скеч.
Top
of the page
|
